Скромността не винаги помага

„Скромността краси човека” са казали хората някога и все още често чуваме тази мъдра мисъл  в ежедневието си.

IMG_0037bПонякога обаче се замислям до колко трябва да сме скромни в днешно време. Някога, когато хората са прекарвали по-голяма част от времето си на едно място, в едно село, където всички са се познавали, силата на скромността е била много по-силна. В затворените общества всяка малка новина се е разпространявала светкавично, затова не било хубаво да се самоизтъкваш.

Днес обаче хоризонтите ни се простират до много по-далеч. Обществото ни е много по-отворено и имаме възможност да споделяме, показваме и казваме за нас това, което искаме да се знае. Вече имаме социални мрежи, имаме видео споделяне, телефони и какво ли още не. Истината е, че ако в днешното динамично и забързано общество си прекалено скромен, има шанс никой да не те забележи. Образно казано – да потънеш в небитието на собственото си съществуване.

Да, всеки от нас има по-тесен кръг от семейство, познати и приятели, които са ни близки и се интересуват от това какво правим и как живеем. Много по-голям процент от хората около нас обаче не го знаят. И не ги интересува. Тогава трябва да им напомняме периодично за себе си, било с един лайк на тяхна снимка във фейсбук, било с нещо друго.

Това, което се опитвам да кажа е, че вече живеем в информационно общество. И като част от това общество, трябва да приемем, че то е значително по-различно и има свои специфики. Една от тях е, че: Да, скромността краси човека, но не трябва да прекаляваме с нея. Хубаво е понякога да се самоизтъкваме, за да не ни погълне живота. Хубаво е понякога да спираме прожекторите и върху себе си, за да си спомнят останалите, че съществуваме.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *