Терзанията на един Брекзит

Мина изключително много време откакто британците решиха чрез референдум, че искат да излязат от Европейския съюз. Разбира се за всички нас, които се бутахме толкова дълго време да влезем в него, е напълно непонятно защо всъщност това се случи, но е факт. Факт е също, че британското правителство, начело с Тереза Мей, по всякакъв начин се опитва да направи така, че страната да запази всички положителни страни на членството си в съюза, но в същото време да се ограничи от нещата, които не й харесват.

Доста егоцентрично е да се смята, че страните от ЕС биха се съгласили на това. И наистина твърде самонадеяно британците да си мислят, че са толкова незаменими и желани партньори, че всички да направят компромис и да сключат отделен договор със страната, само защото на нея не ѝ изнасят някои правила на Съюза.

Ето защо преговорите се проточиха толкова дълга, а Тереза Мей по една или друга линия се опитва да приложи всички възможни методи на дипломация и политика, за да постигне възможно най-доброто за бъдещото икономическо развитие на страната. Фирмите за сметка на това, решиха да не чакат развоя на събитията, а побързаха да се оттеглят. Тези, които имаха клонове в Англия ги затвориха, а тези, които са английски с клонове в ЕС  също предприеха подобни промени. Очаква се след време това да стане масова практика и хиляди души да загубят работата си.

Цялата тази патова ситуация провокира месните комедианти да сътворят огромно количество скечове по темата. Аз лично искрено се забавлявам на английския хумор, който всъщност ми е много любим.

Днес ви предлагам и на вас да се посмеете малко на “неволите” или по-точно волите на една Британия, която иска всичко и нищо:

Книгите, които са задължителни

Всяко задължително нещо е досадно и нежелано, особено за тийнеджърите. Да не говорим за четенето но художествена литература, която трябва да се изучава.

За мое най-голямо щастие, нашата преподавателка по литература си беше намерила начин да ни накара да четем всяко едно произведение, което се изучава в учебния план. Начинът беше много прост – пишеше оценка 2 за всеки, който не е прочел произведението. Как разбираше, че не сме го чели ли? Винаги ни хващаше. Ето защо след като изгоряха няколко души, всички стреснато започнахме да си взимаме книгите от училищната библиотека и да ги четем. И това беше наистина изключително полезно. Ако не беше тя и този й начин на “стимулация” сигурно никога нямаше да прочета тези класически произведения, които и до ден днешен са останали силно в съзнанието ми. Защото ми направиха изключително силно впечатление.

Една от книгите, които никога няма да забравя и за която благодаря, че ме накараха да прочета е “Тютюн” на Димитър Димов. Изключително много ми хареса, че характерите на персонажите не са плоски, както в повечето романи. Хареса ми това, че се променят, както реалните хора в реалния живот, под напора на това което им се случва.

Истински, неподправени, реални личности, без излишно хиперболизиране на дадени човешки качества. Сложно изградени и различно податливи на съдбата си.

Наистина прекрасно! А коя е вашата любима книга от задължителната литература в училище?

Бели стихове

В тях привидно няма рима. Няма ямбове и мори. Но смисъла на думите и ритъма, са това, което формират стихотворението и го правят толкова силно и въздействащо.

Всъщност в белите стихове има ямб, който се нарича “бял ямб”. Но това няма абсолютно никакво значение, защото стихотворението е сила. Сила на духа,  емоцията и чувствата. Изразена и изписана с ритмиката на сърцето.

Много хора не разбират… дори не харесват стихотворенията. Те не могат да ги трогнат и да стигнат до тях. Може би защото не чуват ритъма им, не усещат пулса им. Това е въпрос на себепознание, познание на околните, познание на света, който ни заобикаля. Сърцето им бие с различна честота и просто се разминават.

При земетресенията и строителството е важно честотата на трептене на сградата да не съвпадне с честотата на трептене на земята, защото тогава сградата пада.

Така е и с поезията. Когато ритъмът ѝ влезе в синхрон с нашия, просто се засилва, ускорява и събаря всички прегради пред емоциите и чувствата.

Та така и аз съм в плен на поезията, която ме разрушава и разтреперва, а когато вдигна поглед от буквите… светът сякаш е изчистен от баналността си и темерутското си отношение към всичко.

 

Минало, настояще и бъдеще

Едва ли има човек, който поне веднъж да не е виждал да се гледа на карти в последователността минало, настояще и бъдеще. Хората, които гледат по този начин често изкарват пари с това, а тайната им е, не толкова, че умеят да гледат, а че умеят да преценяват хората, които стоят срещу тях.

Въпросът е да знаете как да манипулирате ситуацията и да споменете нещо, което е е напълно вярно за 90% от хората по света. Нещо, за което човекът, който седи срещу вас да се закачи и сам да започне да разказва историята си.

Така лека по лека започвате да навързвате историята и човекът, на когото гледате, остава възхитен от невероятните ви способности да гледате на карти.

От това се възползват хиляди хора по света, като съвсем безскрупулно се стараят да манипулират и лъжат дори, за да могат да вземат парите на хората.

Съвета ми е да не се доверявате на подобен тип дейност. Живейте живота си сега и не съжалявайте за нищо, което сте направили вчера, защото “вчера” няма да можете да поправите, но идва “утре” когато ще трябва да живеете с уроците си от “днес”!

Септември – времето за нов живот

Забелязвали ли сте (ако ви се е случвало да оставате по градовете си през август) как почти няма жива душа. Децата все още са във ваканция, повечето хора са взели голяма отпуска и са стегнали багажите за някое друго местенце, където да могат да се насладят на спокойствие и близки хора.

Така “съживяването” на градовете с настъпването на септември месец е повече от осезаем. Особено след започването на учебната година. Най-много това се усеща по трафика сутрин и вечер след работа.  Ако до този момент движението е било почти спокойно, то след като започне септември пътуването до и от работа може да ви се удължи поне с 15-20 минути… зависи в кой град се намирате и в коя част на него.

Но това са само негативните страни от факта, че градовете се пробуждат с настъпването на септември месец.

Позитивните страни са изключително много и те са свързани новите сезони на всички видове фестивали, които се случват в градовете ви, театралния сезон също стартира през този месец и любителите на този тип изкуство могат да се възползват от новия афиш.

Е… пожелавам ви приятен септември!

“Лъжата” и темите, които поставя тя

Преди време ходихме с колегите ми на театър. Заглавието на пиесата, която беше с участието на Асен Блатечки, Койна Русева и още известни актьори, беше “Лъжата”. А основната тема се въртеше около това до колко лъжата в определени ситуации може да бъде оправдана. Дали ако човек научи истината няма да го заболи повече, отколкото ако си живее в блажено неведение?

Отговорите на тези въпроси всеки може да даде сам за себе си, но истината е, че всеки един човек в определен момент е изричал малка или по-голяма лъжа с цел да предпази някой близък на него човек. Може би несъзнателно родителите също лъжат децата си, за да им вдъхнат самочувствие и прочие.

Вие на какво мнение сте по този въпрос? Може ли лъжата да бъде оправдана и наистина да бъде по-доброто решение в даден момент? Или това са просто начини, с които хората, които са лъгали се опитват да се оправдаят пред собствената си съвест?

Споделете вашето мнение в коментар, ще се радвам да го прочета!

Минимализъм като начин на живот

Светът, който живеем днес е свят на изобилие. Колкото повече материални неща трупваме, толкова по-добре се чувстваме.

Има хора, за които луксът има други измерения. Минималистите смятат, че „Колкото по-малко, толкова по-добре“.

Според тях събирането на хиляди подаръчета, вещи, обвързани със спомени, всъщност просто ни донасят задушаваща енергия, която ни кара да се чувстваме зле.

Как да започнем на чисто?

Подреди безпорядъка в дома си. Изхвърли всички неизползваеми предмети и ще видиш как пространството ще придобие съвсем друг вид. Превърни го в навик и не позволявай на хаоса да влезе отново в живота ти. Домът ти е място за живеене, а не магазин за дрехи или склад за продукти.

Изчисти ненужното и в дигиталния си свят. Колкото и странно да ти звучи, дори хилядите спамове в пощата, излишните приятелства във фейсбук, ненужните страници, които следваш, са товар за теб и твоята психика. Научно доказано е, че социалните медии като инстаграм и фейсбук са вредни за човешката психика. Когато гледаме снимките и активностите на някой по-богат и по-успял, или по-обичан от нас, изпитваме огромно чувство на завист на подсъзнателно ниво. Сигурен ли си, че имаш нужда да губиш времето си, заблуждавайки се и завиждайки на някого.

Не е ли по-красив семплият, но истински живот?

Почисти и графика си?

Искаш ли наистина да изгубиш два часа от живота си с този човек? Ако не искаш, просто недей. Това е твоето време, ти можеш да определяш как, къде и с кого ще го изживееш. Научи се да казваш „не“ и ще се почувстваш значително по-добре.

Кога настъпва старостта?

„Старост“ – тази дума звучи доста плашещо и за мъжкия и за женския пол. Според проучванията на британското министерство по труда и пенсиите, старостта настъпва на 59 години 2 месеца и 2 седмици. Съдейки по отговорите на анкетираните хора, това е средното възприятие за старостта.

Най-интересното в това проучване е, че мярката за старост варира, според възрастта на участниците. Участниците, които са били от 19 до 24 казват, че средната възраст настъпва на 32 години. Възрастните над 80 години споделят, че при тях е започнала на 52 години.

Забавното на остаряването е, че всички се чувстваме по-млади от истинската си възраст, защото духът никога не остарява. Независимо на колко сме, често казваме „Чувствам се на 18“ – именно, заради това.

Специалистите смятат, че ако общественото мнение за старостта се промени с положителна насока, продължителността на живота ще се увеличи.

Каквото и да кажа по темата, изводът е един. Трябва да сме благодарни за всеки един ден и да се чувстваме щастливи, че сме достигнали всяка една възраст.

Притесняваш ли се от възрастта си?

Има ли любов без страст?

Мислиш ли, че е възможно да имаш стабилна връзка, ако страстта не е толкова голяма?

„Нима някога някой е обичал своя любим не от първи поглед?“ Шекспир

Разбира се и двете неща са от изключително голямо значение. Страстта е огъня на желанието, който трябва да гори непрестанно, за да има време любовта да пламне. Научно доказано е, че благодарение на факта, че умът и тялото са устроени толкова сложно, най-щастливите двойки се ръководят от феромоните и възпитанието си.

Има ли разлика между влюбените и просто сексуално привлечените?

Ако сте преминали в графата на влюбените ще искате да опознавате непрестанно отсрещния, ще се интересувате от неговото минало, настояще и бъдеще. Ще се стараете да научите повече за неговата личност, интереси, мечти. Пеперудите в корема и разговорите до три часа през нощта са ясен знак, че не всичко е просто секс. Любовта е желание за опознаване, а страстта е вид наркотик. Човек може да е абсолютно сигурен, че се е влюбил, щом постави копнежите на другия, пред своите. Ако любовта е факт, а страстта ви ръководи, със сигурност сте на седмото небе. За да трае щастието ви дълго имам няколко съвета.

Щастието обича тишината.

Дръжте личните си отношения наистина лични. Не е нужно целият свят да разбира какво ви се случва и къде. Доверието се изгражда, когато и двамата споделят и пазят тази комуникация за себе си. Показността не играе добра роля в любовта.

Бъдете благодарни и изказвайте благодарността си. Учените от университета в Джорджия доказаха, че благодарността е най-лесния начин за измерване на щастието във връзките.

Какво е красотата?

„Красотата ще спаси света.“ Всеки знае тази мисъл. Ако се замислим наистина, красотата е една от силите, които владеят света. Тя има много измерения и в различните и смисли е копнеж за всеки. Просто, защото красотата носи наслада на сетивата. А удоволствието е храна за душата и тялото ни.

Какво е красотата? Красив залез, красива външност, красива поза, красива атмосфера, красив пролетен дъжд, красива книга. Красотата може да бъде намерена във всичко. Някои хора твърдят, че тя е абсолютно субективно преживяване, други смятат, че тя може да бъде математически изчислена и има специфични критерии. Тези две схващания са ограничени и не дават общо значение и дефиниция за красотата.

Знаете ли, че усещането за красота е характерно и за животните?

При повечето окраската е много важна за намирането на партньор, в размножителния период. Съществуват мъжки птици, които изкусно украсяват гнездата си с цел да привлекат женска. Малките се отглеждат в друго много по-семпло гнездо. Красотата привлича дори на инстинктивно ниво.

Визуална красота при хората.

При хората определени типажи тела се смятат за красиви, заради еволюционни причини.

Например големите гърди и широкият ханш при жените се смята за символ на плодородие. Широките рамене и изразените мускули при мъжете се свързват с ролята им на закрилници на жените.

И до ден днешен хората, които притежават тези визуални черти, са по-харесвани, на подсъзнателно ниво и имат по-голям избор за намиране на партньор.

Красотата е в симетрията.

Според други представи за красотата, тя се състои в хармонията на отделните части. Колкото по-равнопоставени са, за толкова по-красив се приема даден обект, лице или структура.

Детското възприятие за красота.

Децата са миловидни, чисти и непорочни. Затова всеки възрастен изпада в умиление при вида на малко детенце. На подсъзнателно ниво нежният и искрен външен вид се свърза именно с детската красота.

Темата за красотата е много дълга и многопластова, ако трябва да обобщим красотата е обширно понятие към което всички се стремим.