Византийски номера

Видях се преди дни с приятелка, която от години работи в Гърция. Една от малкото там, които не си изкарват прехраната като домашна помощничка, работник кухня или гледачка на възрастен човек. Тя е отличен клавирен педагог, първоначално работеше в една частна школа, но после съвсем далновидно реши, че ще е по-сигурно, ако започне работа в държавната образователна система. Държавната работа естествено е по-ниско платена, но пък тя си имаше разработена частна практика от години, с доходите от която да допълва недостига от бюджетната заплата. За да започне в държавната система, освен професионалната квалификация и стажа, които тя си имаше, трябваше да положи изпит по съвременен гръцки език. Направи го успешно. И оттам думата беше на единната система за класиране, която работи в Гърция – система, която се основава на много ясни правила и критерии, на които трябва да отговарят кандидатстващите. За разлика от България, където единственият критерий да те назначат на работа в държавно училище е дали си познат на директора. И така започна тя работа в държавните училища, там принципът е такъв, че всяка година може да те назначават в училища в различни градове. Катунарска работа общо взето, но пък както казах, сигурна. Оказа се обаче – не и за българите, не и в разгара на кризата в Гърция. В края на тази учебна година й казали, че за да може да участва пак в класирането за държавно училище, ще трябва отново да положи изпит по съвременен гръцки език, както и изпит по гръцка история. Познайте дали ще й дадат изпита. Ей на това му се вика византийски номера.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *