Повторенията на историята

Казват, историята се повтаряла. Веднъж като трагедия, втори път като комедия. По нашите ширини обаче историята свири като цигански оркестър, който знае само една песен и я повтаря безкрай. За съжаление обаче извивките на песента идват малко печални. Налегнаха ме тия историко-музикални мисли след поредния икономически проблясък на премиера Бойко Борисов. Само да припомня, че предишният му такъв не се оказа от най-читавите: ако си спомняте, посъветва ни да садим картофи. Само дето цената на кило картофи в момента е 40 ст., а на доматите – 2 лв. Мисълта ми е, че няколко корена домати да бяхме бучнали, по щяхме да сме на сметка. Но да си дойда на думата. След увеличаването на цените на горивата и електричеството преди няколко седмици, когато всички очакваха, че на трибуната ще излезе социалният министър, за да сподели какви точно мерки ще предприеме правителството, за да се намали силата на този финансов удар върху най-уязвимата част от населението, премиерът отново показа, че икономиката няма тайни за него. Тоя път се яви на големите хранителни вериги, за да им “помогне” да вземат решение няколко месеца да не вдигат цените на десетина основни хранителни продукта, с което срина оптимизма и на последните вярващи, че в България действат пазарни принципи. Ще кажете какво повторение на историята има тук. Е, всеизвестен е случаят от годините на развития социализъм, когато тогавашното правителство предлага на тогавашния Супермен да вдигнат цената на хляба. Той става, тропва с тежката си десница по заседателната маса и отсича: всичко друго може да увеличите, само хляба няма да пипате. Дежа вю, както казват французите. Само че не пълно, щото тогава, макар и планова, имаше икономика. Сега и това няма.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *