Литературен туризъм :)

literatureСигурно неведнъж съм ви запознавала с теорията си, че две неща могат да изкарат България от икономическата дупка, в която се намира – туризмът и земеделието. И за двете – предпоставки и условия дал господ. Много щедро при това. И нямаше да се повтарям, ако случаят не си струваше.

Информационните емисии преди няколко дни съобщиха и показаха репортажи за това, как след дълги години на разруха е реставрирана и възстановена почти в автентичния си вид Дядо Стояновата воденица в близост до Сопот.

Тези, които са чели най-известния не само в България, но и по света Вазов роман – Под игото – сигурно си спомнят оная драматична начална глава, в която Бойчо Огнянов след бягството си от дома на чорбаджи Марко се укрива в една воденица. И последвалата драматична сцена, която дава и същинското начало на напрегнатото романово действие – опитът на Емексиз Пехливан и спътника му да посегнат на дъщерята на воденичаря и постигналото ги наказание. Е, възстановената мелница е мястото, което Вазов описал в книгата си.

Хайде сега да видим защо тази новина е в блога ми. Ами защото от подобни места наистина може да се прави бизнес. В хубавия смисъл на думата.

Воденицата е на 200 години – същинска старина. Чужденците умират за такива. Вътре всичко автентично и възстановено. Първо, ще чуят една доста интересна литературна история – онагледена с оживелите силиконови фигури на героите от романа, каквито се предвижда да бъдат изработени съвсем скоро.

Второ, те биха могли да видят и един отдавна умрял в този си вид занаят – воденичарството.

И трето (тук може би оптимизмът ми е прекален) – да си тръгнат с пакетче брашно, смляно на място с тяхна помощ.

Усещам, че на третото вече са се появили ехидни усмивки на лицата ви. Ама защо не? Ако по цял свят успяват да правят бизнес и туризъм от някакъв случаен камък в полето, защо ние да не можем да правим от воденичните си. 🙂

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *