А дано!
Пак за единната сметка и за многото неблагополучия, които сполетяха хората, които тя касае. А те останалите май не са много. За неразбориите, които се създадоха при плащането на здравни осигуровки, на длъжниците към бюджета, и за времето, което те губят всеки месец да висят на дълги опашки, за да подадат декларация, че парите, които внасят са точно за данък здраве, вече съм писала.
Това обаче е бял кахър на фона на един друг много неприятен момент с тази нова система. А той е, че всички суми, които длъжникът към държавата превежда по тази сметка, покриват най-старите му дългове и прилежащите към тях лихви. Ще обясня популярно какво значи това. Ако, да кажем, за периода от януари 2010 до декември същата година имате неплатени осигурителни вноски и сега решите да започнете да се издължавате, общо взето редът ще е такъв: първо се приспадат дължимите осигуровки за януари, веднага след това лихвите им, натрупани за петте години оттогава досега, след което се преминава към февруари, лихвите и т. н. Или иначе казано, ако сте заделили едни 1000 лева, за да започнете лека-полека да се разплащате с държавата, не може да си платите първо основните задължения, за да спрат да ви текат наказателни лихви, а трябва да спазвате последователността, която посочих.
Изключителна несправедливост и пореден удар под кръста за дребния бизнес – защото за периода, за който говоря, малко преди и малко след него, закъсаха преди всичко дребни търговци и спряха да плащат осигурителни такси поради невъзможност.
Е, има лъч светлина. В момента се обсъжда вариантът длъжниците сами да могат да посочат какво точно искат да погасят. Нищо по-логично това да се случи, най-малкото защото така е справедливо. Дано само по стар български обичай положението да не стане: а дано, ама надали. Както между другото вече се случи с една доста добра идея за лихвената амнистия.