Икономическа стабилност не означава стабилна мизерия

Скоро четох някъде изказване на някого от министрите – даже не си направих труда да запомня кой е, – че слава богу най-после бил свършил бумът в строителството. Аз бих казала слава богу, че някой най-после се сети, че за да сме добре, трябва да произвеждаме – не става само със строителството на луксозни хотели, спа центрове и козметични и фризьорски салони. За да използваме услугите на тези хотели и центрове, трябва да имаме парички, а те идват от производството.  Много отдавна съвсем целенасочено държавата трябваше да започне да подпомага фирми, които произвеждат реален продукт, които осигуряват добре заплатени работни места. А то какво стана -години наред се застрояваха безконтролно курортните ни комплекси, превърнаха ги в бетонни паметници и сега нито туризмът ни туризъм, нито производство имаме. Ако отворите сайтове, в които се предлага работа, ще видите, че единствените позиции, които се търсят са козметички, фризьорки и продавачки. Кризата успя да довърши и малките наченки на производство в България, крупни инвеститори се изнесоха от страната ни заради високата степен на корупция и неясните икономически правила, които се менят постоянно. И се чудя на абсолютно сгрешената политика на няколко поредни правителства – политика, която стимулира икономиите. Орязват се всякакви разходи. Ама има една стара приказка, че икономията е майка на мизерията. И е съвсем вярно – поогледайте се и ще се убедите, че е така. Баща ми казва: пести се, когато има, не, когато няма. И затова смятам, че правилната икономическа политика в България е не постоянно да  търсим начин от какво да икономисаме, правилното е да се създават реални възможности за производствените фирми в България, защото това означава икономическа стабилност, другото е стабилна мизерия.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *