Бизнесът и спомоществователството

Направило ли ви е впечатление, като свърши някой турски сериал,  как след имената на артистите, участници в него, започват да се изреждат едни дълги колони с имена и лога на фирми, които са подпомогнали финансово по някакъв начин създаването на филма. Не че съм кой знае каква фенка на турските сериали, но не мога да отрека, че имат много добри попадения. Аз лично следя един, който почва в 12 вечерта по БТВ, криминален, “Долината на вълците” се казва. Но не затова сега ми е думата. Мисля си, че е крайно време българската държава да създаде някакви облекчения и да направи така, че българските фирми да започнат да помагат финансово създаването на филми, книги, подпомагането на читалища и библиотеки и т. н. Защото – няма какво да се заблуждаваме – не може да очакваме високи постижения, в която и да е област., ако занемарим културата и образованието. Те са в основата на всичко. И умните държавници по света го осъзнават и създават стимули и механизми, с които да накарат бизнесът  да помага на културни проекти и образователни институции. А за смисълът на това крупният бизнес да дарява, ще ви разкажа една история от “Книга за мъртвите” на Стефан Цанев. В една от главите той разказва за посещението си на гроба на големите български индустриалци братята Христо и Евлоги Георгиеви в Букурещ. Приживе те си построяват голяма гробница, облицована със скъп венециански мрамор. “Днес – пише Цанев – тази гробница се е превърнала в отходно място, това е всичко, което е останало от 34-те им милиарда златни франка.” Да, това щеше да е всичко, ако не бяха отделили една наистина много малка част от своето огромно богатство за построяването на Софийския университет. Мисля, изводите може да си направите сами.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *