Златото е в ръцете ни
Покрай предизборните обещания и популистки икономически теории на претендентите за властта се наслушахме на, меко казано, екзотични теории за това, как ще просперираме финансово. Със сигурност покрай галещите ухото на огладнелия избирател обещания на Волен Сидеров за минимална пенсия от 500 лева и заплата от 1500 много хора са пропуснали гениалната му идея за стопанско възраждане на страната ни – като си върнем концесиите върху златодобива в България, които в момента били дадени на чужденци. Призив, който ми прилича на тактиката на мой познат, който се занимаваше с реклама и преди всяка Нова година се обаждаше на всички ресторанти в града, обясняваше им как е спечелил конкурса за изработка на новогодишни куверти, затова трябва да поръчат при него. И повечето поръчваха, без да се сетят да го попитат какъв точно е този конкурс и кой го е организирал. То е ясно, предполагам, че такава класация нямаше, както е ясно и на всеки средно интелигентен българин, че и да се добива злато в България, то размерите на този добив със сигурност са смешно малки, щом не сме чували за тоя поминък досега. Аз лично този сюжет съм го срещала само в някаква детска книжка, в която стар дядо прекарваше през някакво специално сито пясък от река и добиваше зрънца злато – ама в никакъв случай не в количества да изхрани цял народ. Но както се казва, политическа лакърдия да става. Въпросът е, че докато има кой да вярва на обещания за светло бъдеще, в което ще се оправим само защото от недрата на земята ни ще започне да извира злато, или във водите на Черно море на наша територия лежат огромни залежи от петрол, ще има и кой да ни лъже, че може да намерим на работата лекото и на хляба мекото. Иначе има добра новина за българския народ и тя не е, че в земята ни дремят златни жили. Новината е, че златото е в ръцете ни. Ще постигнем финансов просперитет, само че като запретнем ръкави и се заловим за работа. Другото са политически шмекерлъци и словесни гаргари.