Маркери на кризата

Възрастните хора обичат да дават два съвета на младите, що се отнася до професия и образование. Единият е: “Учи, за да не работиш”, който се оказа печално верен, но в eдин малко по-друг смисъл, в днешните икономически реалности. И вторият е, че човек, даже и да се образова много, винаги трябва да има един занаят в резерва, за да може, ако се наложи, да се изхранва с него. Само дето положението в държавата вече е стигнало дотам, че и занаят да имаш, и да си много добър в него, пак не е сигурно, че ще си осигуриш едно прилично съществуване. Обаждам се преди няколко дни на фризьорката си, за да си запиша час. Ходя от години при нея – работи доста добре, цените й са умерени. И допреди кризата имаше един много разработен салон – от тези, за които трябва да си запишеш предварително час, не може ей така да се появиш и да седнеш на стола, защото почти винаги беше зает. Та обаждам й се аз и тя ми казва: ще те запиша, но трябва да е до петък, защото след това заминавам за Англия. Помислих, че отива на гости при дъщеря си, която от години живее там. Оказа се, че отива, за да си търси работа. Не вървяло никак, редовни клиенти идвали от дъжд на вятър, само в краен случай. Едвам свързвала двата края. Ето това са маркерите на кризата и няма статистика, политици или икономисти, които могат да изкарат сериозни аргументи срещу тях в подкрепа на тезата си, че не сме толкова зле и че се оправяме. Не и докато със занаят и трудолюбие не може поне да се изхранваш.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *