За жизнения стандарт

standartСиндикалистите станаха като врачките – появяват се често по телевизията и обикновено говорят пълни глупости. Сред всички тях обаче имам една любимка – Мика Зайкова се казва и май е икономически съветник към “Подкрепа”. Ако аз й бях шеф, щях да й забраня да се появява по телевизиите – поне да не става ясно, че пропастта между синдикатите и народонаселението е точно толкова голяма, колкото между хората и властта. То като се замисля, през годините разните там конфедерации на труда обикновено са били по-близо до властта и са бранели бизнес интересите много повече от интересите на обикновения човек.

Та въпросната мастита икономистка се появи преди седмица в един сутрешен блок и започна да ни обяснява колко бедни сме били и колко зле живеем, как не можем да си позволим елементарни неща – все едно, че не си го знаем и някой трябва да ни събужда с тази новина. Започна да пресмята колко лева са нужни за издръжката на един човек и да съставя нещо като дневно меню. Месо, колбаси, сирене и това, което най-силно ме впечатли – четири домата. Питам се, тая специалистка, като се прави на такъв радетел за благините народни, има ли представа, колко хора – не само пенсионери между другото, а и работещи бедни – не могат да си позволят четири домата не за ден, а за седмица, понякога и за месец, за истинско сирене, кашкавал и салам да не говорим. И още – няма ли кой да й каже, че дневните си нужди и меню и сами можем да ги сметнем – все дотам ни стига аритметиката.

От синдикалните организации и активисти очакваме друго – да защитават интересите ни с всички позволени синдикални методи, а не да се изживяват като диетолози в сутрешните блокове.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *