Пътешествие с теснолинейка
С мои приятели решихме, че е време да откриваме сезона на пътешествията из страната. Този път дестинацията беше решена не по наше желание, а просто защото теснолинейната линия има този маршрут. Даа, искахме да се повозим на теснолинейката. Като цяло идеята отлежава вече повече от две години и най-после се наканихме да я осъществим.
Теснолинейката започва от гара Септември, а последната й спирка е в Добринище. Купихме си билети и се натоварихме на малкото влакче.
В момент, в който се качихме останахме очаровани от старомодния вид на купетата и в същото време беше някак си уютно да пребиваме там. Въпреки че пътят беше доста дълъг – 4 часа и половина, гледките и местностите, покрай които минавахме, бяха толкова живописни и примамливи, че не откъснахме очи от тях.
Пристигнахме в Добринище, а там си бяхме наели прекрасна къща за гости. Любезният ни домакин ни предложи да отидем с лифта до хижа Безбог, а ние като първите ентусиасти веднага се съгласихме. Да но въобще не съобразихме, че ние сме вече по-леко облечени, а лифта и хижата се намират на значителна надморска височина. Съоръжението беше мокро, пътуването дълго, а на хижата имаше около 70 сантиметра сняг.
Това обаче пак не ни изплаши. Тръгнахме нагоре по “Душевадката” – пътека, за която ни каза и нашият домакин и хижарят, а това си беше наистина трудно изкачване. Слизането обаче беше още по-трудно, особено като пропадахме в снега. Интересно беше изживяването, единствено слизането надолу с мокрия лифт ни накара да замръзнем още малко, но пък ще го помним винаги.
Препоръчвам на всеки това пътуване. Ако го направите и през по-топло време сигурно ще е още по интересно и приятно, защото природата ще се е раззеленила.