“Лъжата” и темите, които поставя тя
Преди време ходихме с колегите ми на театър. Заглавието на пиесата, която беше с участието на Асен Блатечки, Койна Русева и още известни актьори, беше “Лъжата”. А основната тема се въртеше около това до колко лъжата в определени ситуации може да бъде оправдана. Дали ако човек научи истината няма да го заболи повече, отколкото ако си живее в блажено неведение?
Отговорите на тези въпроси всеки може да даде сам за себе си, но истината е, че всеки един човек в определен момент е изричал малка или по-голяма лъжа с цел да предпази някой близък на него човек. Може би несъзнателно родителите също лъжат децата си, за да им вдъхнат самочувствие и прочие.
Вие на какво мнение сте по този въпрос? Може ли лъжата да бъде оправдана и наистина да бъде по-доброто решение в даден момент? Или това са просто начини, с които хората, които са лъгали се опитват да се оправдаят пред собствената си съвест?
Споделете вашето мнение в коментар, ще се радвам да го прочета!