Случи се онзи класически български абсурд: вдигнаха цените на паркинга в центъра на София. И веднага се заформи шумна кампания за „модернизация“ и „европейски стандарти“. Отвратително.

От години гледам как градът се задушава в задръствания и паркирането се превръща в лукс, но последното увеличение беше чашата, която преля. Не че някой е изненадан — общината редовно измисля нови такси и начини да източва джобовете ни, но този път удариха на едно особено чувствително място: достъпът до центъра.

Първо, цената скочи с 30%. Да, трийсет процента. Защо? Защото „разходите за поддръжка се увеличили“. Естествено. А заплатите на общинските служители не са мръднали отдавна, нали? Всичко се върти около същите познати схеми — някой трябва да огрее.

Второ, измислиха си някакви нови правила за зоните. Сега трябва да се внимава не само колко време стоиш, а и в коя зона си паркирал. По-скъпо, по-объркващо и, разбира се, с по-голям шанс да ти вдигнат колата. Целият този спектакъл е чиста проба изнудване — плащай, за да ползваш града си.

А какво се случва с хората, които работят в центъра? Те, които и без това са най-засегнати от задръстванията и високите наеми, сега трябва да дават още повече пари, за да стигнат до работа. И какво получават в замяна? Нищо. Разбити улици, празни обещания и по-малко места за паркиране.

За мен това увеличение е просто поредният пример за безхаберието и алчността на общината. Вместо да решат истинските проблеми — трафика, липсата на алтернативен транспорт, безобразното състояние на пътищата — те избират най-лесния път: да изстискат още пари от хората.

Това не е политика за градско развитие. Това е политика за пълнене на бюджета с нашите пари. И докато ние мълчим и плащаме, няма да се промени нищо. Време е да започнем да питаме защо плащаме толкова скъпо за толкова малко.