АСТА и крепостните селяни
Със сигурност не съм първата, която подхваща тази тема, със сигурност не съм и от първите сто – тези дни вестници, блогове, информационни сайтове и прочие средства за масова информация и комуникация буквално са задръстени с мнения и коментари по темата. И аз обаче като всички си мисля, че моят ъгъл е единствен и неповторим, че гласът ми, макар не всякога да е добре смазан, се отличава и ще се открои в общия хор. Първо искам да направя уточнение, което е много, много важно. Възприемането и тълкуването на АСТА не е и не може да бъде еднакво за всички страни. Както не са еднакви икономическите им параметри, жизненият стандарт и покупателната възможност на населението. По целия свят реакцията срещу това ограничение на правото на безплатен достъп до информация е много остра, още по-остра обаче е тя и така трябва да бъде в бедна, да си го кажем направо, страна като България. Много пъти досега в постовете си съм говорила за икономическата ситуация в страната ни, за трудностите, които изпитват обикновените хора, за обслужването на най-елементарните си потребности, за напълно съсипания дребен бизнес и липсващата вече средна класа, за това, че много отдавна в голямата си част хората в чисто физически смисъл се превърнаха в крепостни селяни, които години наред не са излизали от родното си място, да не говорим за по-далечни хоризонти, поради една единствена причина – липсата на финансови възможности. И сега някакви умници искат и в интелектуално отношение да ни превърнат в крепостници – да ни отнемат виртуалната свобода да се ползваме и ние от интелектуалните блага и културни достижения на света. Като човек, който се интересува от финанси, знам, че в живота няма безплатен обяд. В ресторантите – да. В социалните кухни обаче, каквато сме ние, има и трябва да има!