На гол тумбак – чифте пищови
Българският народ има една приказка, която по принцип много пасва на народопсихологията и манталитета ни – те не са случайно измислени тия фрази, обикновено се раждат след дълбоко познаване и наблюдение на живота. Става дума за фразата На гол тумбак – чифте пищови, което ще рече, че някой, за да се покаже пред другите, си позволява екстра, дето никак не му отговаря на възможностите. Е, оказа се от последните изявления на представители на бившето вече управление на страната, че в последните четири години сме живели точно под това мото. Важни фигури от това управление тия дни в прав текст заявиха, че за да се покажем пред Европа колко сме стабилни финансово, колко сме дисциплинирани и колко ни е нисък дефицитът – нещо, абсолютно излишно за малка и бедна страна като нашата – сме гладували излишно четири години. Е, ако е само гладът – с мед да го намажеш. Общо взето, гладът като всичко лошо бързо се изтрива от човешката памет – механизмите за самосъхранение задействат, не че нещо друго. Ама лошото е, че за да мине гладът, трябва да дойдат пари отнякъде. И то не еднократно. По-правилно е да се каже – трябва да идват пари отнякъде. Откъде!? След като за четири години рестриктивна финансова политика в България бизнес не остана – а във всяка една нормална държава парите идват оттам, от данъците на работещия дребен и среден бизнес. Е, това е лошата новина за следващите, които тичат към държавното кормило: не само че няма пари, няма и откъде да дойдат. Гладът се забравя, другото – няма как.