Лошите момчета на Европа
Гръцкият премиер плаши тия дни европейските лидери, че ако не им отпуснат втория транш от спасителния финансов пакет, ще се наложи да се откажат от еврото. Каквото и да стане, в едно съм сигурна: с евро, с драхма – те ще са в пъти по-добре от нас. Живели били на вересия и сега щели да плащат. На всеки средно интелигентен човек му е ясно, че нищо няма да платят. Може би ще им се наложи да стегнат малко коланите, но не и като нас двайсет години вече да ги усукваме по няколко пъти около кръста. Имах една преподавателка в университета и тя имаше теория за ниското ни самочувствие като нация, за това, че постоянно търсим одобрението на поредния голям чуждоземен брат. Тя смяташе, че това се дължи на дългите години, прекарани в робство, и на унищожената ни аристокрация. Тъй като не сме имали свои собствени авторитети, по които да се равняваме, ние постоянно търсим някой отвън, който да ни потупа по рамото, да ни каже колко сме добри, че и ний сме дали нещо на света. И като гледам как години наред няколко последователни правителства се стремят раболепно да угодят на поредния съюз, в който се записваме за членство, си мисля, че е била права. Защото няма друга логика единственият ти стремеж да е на всяка цена да си отличник по фискална дисциплина, ако и народът ти да е един от най-бедните и 20 години да не живее, а да оцелява. Аз обаче не искам да съм от отличниците на Европа, искам да съм от лошите момчета. Защото, докато отличниците си осигуряват безсмъртието, лошите момчета си живеят живота.