Книгите, които са задължителни
Всяко задължително нещо е досадно и нежелано, особено за тийнеджърите. Да не говорим за четенето но художествена литература, която трябва да се изучава.
За мое най-голямо щастие, нашата преподавателка по литература си беше намерила начин да ни накара да четем всяко едно произведение, което се изучава в учебния план. Начинът беше много прост – пишеше оценка 2 за всеки, който не е прочел произведението. Как разбираше, че не сме го чели ли? Винаги ни хващаше. Ето защо след като изгоряха няколко души, всички стреснато започнахме да си взимаме книгите от училищната библиотека и да ги четем. И това беше наистина изключително полезно. Ако не беше тя и този й начин на “стимулация” сигурно никога нямаше да прочета тези класически произведения, които и до ден днешен са останали силно в съзнанието ми. Защото ми направиха изключително силно впечатление.
Една от книгите, които никога няма да забравя и за която благодаря, че ме накараха да прочета е “Тютюн” на Димитър Димов. Изключително много ми хареса, че характерите на персонажите не са плоски, както в повечето романи. Хареса ми това, че се променят, както реалните хора в реалния живот, под напора на това което им се случва.
Истински, неподправени, реални личности, без излишно хиперболизиране на дадени човешки качества. Сложно изградени и различно податливи на съдбата си.
Наистина прекрасно! А коя е вашата любима книга от задължителната литература в училище?