Къде отиват парите ни!
И друг път съм говорила за това, как като членове на Европейския съюз ние сме длъжни всяка година да внасяме някаква сума – и внасяме. После те пък ни връщат същите тези пари, но под формата на средства по проекти или програми – но общо взето за каквото те решат. С две думи: даваме им парите, за да ни ги върнат, но вече с условие как да ги уплътним. Не искам да се повтарям, искам всеки път да пиша за нещо, което досега не съм засягала. Ама не мога да не изкажа позиция – толкова съм възмутена. Гледахте ли оня ден при Карбовски две жени от малцинствата, които по някаква програма, европейска разбира се, с нашите пари, също се разбира, обучават на четмо и писмо. За това, освен че плащат пари за учители, помещение, отопление и прочие, и прочие, стана ясно, че и на всеки от доста порасналите ученици изплащат нещо като стипендия – за всеки ден обучение, по четири лева. Няма лошо. И друг път съм казвала, че единственият начин за борба с мизерията на това население е ограмотяването, усвояване на някакъв занаят и вписването им по някакъв начин в обществото. Нека да им дават и по някой лев за добро поведение и старание в усвояване на буквите. Ама една от тия двете жени беше над 80-годишна. Айде, ако може да ми обясните защо трябва да плащам аз като данъкоплатец ограмотяването на една жена, която е на преклонна възраст. Ако има нужда от социално подпомагане – нека да я подпомогнат, по друга линия. Ама това с обучението ми обажда чист популизъм, само дето не са изчислили, че не е много народолюбиво и човеколюбиво да караш прегърбена старица да търка по няколко часа дневно твърдите училищни чинове за четири лева.