Фактури и касови бележки
Знаете, с въвеждането на плоския данък всяка фирма започна да взема фактура дори и за най-дребната покупка. Нормално – вече няма необлагаем минимум и всеки лев, който остане като печалба, се облага със ставката. Пък и хората са казали: капка по капка – вир, вир по вир – язовир.
Миналата седмица една приятелка ме помоли да й копирам цветно една схема, формат А-З, и една А-4, понеже до нас има доста модерен и качествен копирен център. Пък й трябваше добро качество. Но изрично ме помоли да пуснат фактура на фирмата, в която работи, тъй като нямало да й осребрят парите. Свърших аз работата. Стойността на услугата беше 2.50 лева. Дадох на продавачката едно листче с данните и я помолих да напише разходен документ – няма да ви казвам колко жално ме погледна. Няма да ви обяснявам и как ме погледнаха хората, които бяха на ред след мен. И го разбирам момичето – беше затрупано с работа, освен всички, които й висяхме срочно на главата, отстрани имаше оставени и други неща за копиране. Все пак извади кочана с фактури и ми написа. Аз се изчервих няколко пъти – но какво да се прави, като съм поела ангажимент, не мога да свърша работата наполовина. Иначе, ако беше за мен, щях да махна с ръка и да отмина.
Този случай ме накара да се замисля не е ли време за промени в това отношение, защото едва ли аз съм единствената, която е попадала в подобно конфузно положение. Да се въведе някакво правило, по което единични покупки, примерно до пет лева, да могат да се осчетоводяват и само с касова бележка. Защото разходът си е разход и днес малко, утре малко, дошъл краят на годината и се окаже, че станало много. И плоският данък стане релефен.