Държавата като фирма

Сигурно хиляди пъти съм повтаряла от страниците на блога си, че държавата трябва да се управлява като фирма. Семейна, при това. С цялата грижа и отговорност, която може да имаш към нещо свое, което един ден ще оставиш на децата си. Звучи пожелателно – поне засега. Защо обаче се връщам към тази метафора? Ами по-правилно е да се каже, че не аз се връщам, а тя ме застига.

Със сигурност поне половината от четящите блога ми, ако не и много повече, имат или са имали някога фирма или познати, близки и т. н., които се занимават с частен бизнес.

430x287

Да сте чували някой от тях да излиза в отпуск повече от два пъти годишно, за по месец, или пък вие да сте го правили? Аз не съм. В най-добрия случай – две седмици през годината, една на море, една на балкан зимата. И пак не е много сигурно – ако точно когато е сезонът се случи да има много работа, може и това да ти се размине.

Хайде сега погледнете държавата на какъв хал е, колко неща има за оправяне, при това точно в пленарна зала, и ми кажете каква е логиката народните ни избраници да излизат в почти едномесечен отпуск и да се плацикат по морето. Да ваканцуват – по извънредно оригиналното словообразуване на Хюсеин Хафъзов.

Кой нормален бизнесмен ще си позволи да липсва, когато работниците му недоволстват от месеци и очакват от него да предприеме бързи действия, та поне отчасти да удовлетвори исканията им.

Или когато дължи милиони на партньорите си, с което ги е докарал почти до фалит, и те го гледат от месеци с широко отворени очи кога ще си получат дължимото и с него глътка въздух?

Никой!

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *