Енергийна бедност
Много пъти на страниците на блога си съм възроптавала срещу някакви осредненчески термини като средна работна заплата, средна пенсия, средна възраст и т. н. Защото истината в икономиката, още повече в реалния живот, има съвсем конкретни стойности. Някъде в категорията на тия нищо незначещи и направо неприложими за родните икономически и житейски реалности слагам и станалия много популярен напоследък термин енергийна бедност. Започна все по-често да се появява това словосъчетание след януарските бунтове за високите сметки за ток. Експерти, запознати с проблематиката, обясниха какъв е смисълът на този термин. Веднага обяснявам и аз какво значи за европейския гражданин и за нормалните страни енергийна бедност. Към групата на енергийно бедните в нормалните европейски страни се причисляват всички онези хора, които плащат сметки за електрическа енергия на стойност, надвишаваща 10% от доходите им. Да им имам енергийната бедност и проблемите, би казал всеки средностатистически българин с прилични доходи, за когото би било енергийно богатство, ако успее да вмести зимните месечни сметки за ток поне в половината от трудовото си възнаграждение. Енергийните експерти пък веднага ще опонират, че няма мегдан за това цената на електричеството драстично да спада, че в почти всички европейски страни цената на електроенергията е точно толкова висока. Какво правим тогава? Стигаме до истината, до същината – проблемът е не в това, че цената на тока е висока, а в това, че доходите ни са срамно ниски. Или иначе казано – за енергийна бедност може да говорим в богати страни, в страна като нашата просто става дума за обикновена бедност.