Защо сме зле
Сигурно много то вас са се питали какво точно се случва в България толкова години, че не може да отлепим от икономическото дъно. И аз много често съм си го задавала. Уж произвеждаме ценни кадри в почти всяка една сфера, дето ги търсят от чужбина, пък се оказва, че потенциал ли, желание ли, нещо липсва, за да се сбогуваме бедността и сериозните икономически проблеми и да се оправим, както нееднократно ни обещаваха. Причините със сигурност са много и трябва да бъде впрегнат сериозен и икономически, пък и народопсихологически потенциал, за да се даде една пълна картина. На мене обаче ми хрумна един интересен паралел между нещо, казано от Славейков след Освобождението ни от турско робство, и нещо, което ми разказа мой приятел от Стамболийски наскоро. След Освобождението, като вижда как идеалите, за които са се борили възрожденците ни, са потъпкани и забравени, Славейков възкликва: “Ние имаме свобода подарена и затова занемарена”. Ще кажете каква е връзката с икономическата ситуация в страната. Споменах ви за този приятел от Стамболийски – той ми разказа за стария консервен комбинат “Витамина” – сигурно всички го помните, огромен консервен комбинат, който бълваше продукция. Та този комбинат по времето на приватизацията е почти подарен на цена колкото е струвала само една от модерните машини в него. Получавайки този подарък, собственикът разпродава, което е ценно, другото – на скрап. Днес гордостта на консервната ни промишленост е изтърбушена буквално – руини. Е, това е връзката между двете неща. Подариха им икономика на някои хора, те не просто я занемариха а нарязаха и продадоха. Ето защо сме зле. Само с търговия не става.