Премия по никое време

pipiЧели ли сте “Пипи Дългото чорапче”? А спомняте ли си момента с тръгването й на училище? Мотивацията й за тази сериозна крачка не беше любовта към знанията, а това, че няма как да излезеш във ваканция, ако все пак не тръгнеш на училище.

Е, нещо подобно ми се случи и на мен, поне така се почувствах. Преди няма и десетина дни започнах даже не работа, а обучителен период в една фирма, и ей ме на – сега в дълга коледна почивка. Остави това – ами и празнична премия ми дадоха на равна нога със старите служители. Хем ми стана неудобно, хем – приятно. Така де, не става дума само за едни пари, а за това, че някой преценява, че има смисъл да се инвестира в теб.

Разбира се, досещате се, че единственият смисъл на материала ми няма да е да се похваля – все пак профилът на блога ми си е икономически.

Споделих тази история от графа лични и приятни събития само за да мога да пристъпя към едни по-глобални изводи, които май неведнъж съм споделяла с вас. За смисъла от това да инвестираш в хората, които работят за просперитета на фирмата ти. За това, че никой никъде по света още не е измислил по-надежден стимул за полагането на съвестен и самоотвержен труд от приличното заплащане и уважението във всяко едно отношение. Абе с една дума казано, ще използвам един много модерен термин напоследък – реципрочност. Това е ценност не само в чисто житейско и междуличностно отношение. Тя има и бизнес, и икономически измерения. Получаваш това, което даваш. Обикновено е така. Инкасираш успехи, каквито усилия и средства си инвестирал. Откъде тръгнах – докъде стигнах. Но всъщност истините в големия бизнес и голямата икономика не са нищо по-различно от тези в нормалното ни човешко ежедневие. Както и начините и пътищата за успешност.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *