Добрият служител е най-ценната инвестиция
Добрият служител е най-ценната инвестиция за дадена фирма. Това е факт, но за съжаление много малко работодатели осъзнават това. В България, дори и в големите фирми, продължава да битува схващането, че работодателят благоволява да даде работа на даден човек и да му плаща заплата. Ето защо служителят трябва да му бъде вечно признателен и да не се бунтува особено към редицата неща, които го ощетяват и нарушават правата му. И това се случва защото хората позволяват подобно поведение от страна на тези, които уж осигуряват работни места.
Всъщност, когато дадена фирма наема определен човек на работа (тук правим уговорката, че говорим за хора, които все пак имат някакъв трудов опит в съответната област и определени знания) този кадър се явява изключително полезен ресурс. Защото със знанията и уменията си, той помага на фирмата да бележи по-добри резултати, да се развива и съответно работодателите да печелят много повече чисто финансови облаги от това, че този човек доброволно е решил, че ще дава труда и знанията си на вас – работодателите.
В следващия момент обаче, работникът не получава договорените условия, увеличението, което му се полага или бонус за добре свършената работа. Той получава едно потупване по рамото, но само това. Задължителните и полагащите му се по закон социални придобивки като различните видове осигуровки също са значително орязани, тъй като работодателят се опитва да “пести” на негов гръб. Това драстично нарушава правата на служителите, а това че работниците от своя страна го позволяват – също е толкова лошо. Пък те разсъждават от гледна точка на това, че ако не работят те на тези условия, някой друг ще се съгласи да работи. А всеки все пак си пази хляба.
Твърде жалка народопсихология, която отразява именно борбата за оцеляване и възползването на работодателите от това.
Но реално работодателите наистина не осъзнават, че човешкият ресурс е едно от най-важните неща за успешния им бизнес. Ако не разполагате с подходящи кадри едва ли ще можете да свършите всичко толкова изрядно сами. Ето защо работодателите трябва да бъдем благодарни на хората, които са се съгласили да да продават труда си точно на нас, а за да ги задържим максимално много време, трябва да им осигуряваме подходяща и здравословна среда, да ги поощряваме финансово и да не ги ощетяваме социално.
За съжаление западните компании, които навлизат на българския пазар вместо да научат родните работници как всъщност се прави, ние успяваме по не знайно какви причини да ги научим как ние в България се отнасяме към работниците си.
Примерът ми е за една IT компания, която осигурява значително количество работни места. Проблемът при нея обаче е, че възнагражденията които дава са толкова ниски за сектора, че служителите трудно се задържат повече от година там. Една от причините за толкова ниските заплати е политиката да се наемат само студенти или току-що завършили подобни специалности. Те минават период на обучение и започват да работят по проекти като буквално си ги пускат в дълбокото. Служителите натрупват необходимият им опит на хартия и се ориентират към други компании, които биха им заплащали значително много повече пари за труда им.
Политиката и практиката на тази фирма не е особено похвална, но явно ги устройва. Защото първо, те колкото и да се явяват като школа за новобранци, не могат да предложат на клиентите си качествена продукция. Второ, през ръцете им минават десетки талантливи хора, които обаче не успяват да задържат, за да им помогнат да спечелят по-големи клиенти и повече пари.
Пък и в крайна сметка – всеки каквото сам си надроби.