Библиотеките, музеите, справедливостта…
Имам една приятелка още от ученическите години, тя от доста време е в Щатите – омъжи се там. И навремето, когато се запознала с настоящия си съпруг, той, като разбрал, че тя е завършила театрознание, изказал предположение, че по всяка вероятност родителите й са доста богати. При тях, в Америка, било така: ако си от богато семейство, може да си позволиш да завършиш някаква по-отвлечена и интересна специалност; ако не може да разчиташ на пожизнен финансов съпорт от семейството, записваш икономика, право, информатика – специалности, с които ще може да изкарваш реални пари. Хрумна ми това, като прочетох един материал за започващ протест на библиотекари и музейни работници. Протести, които смятам за напълно основателни. Справедливо ли е хора с висше образование, магистърски степени, а някои и с докторски, да получават заплати от порядъка на 300 лева. Оставям настрани въпроса не как се живее, а как се оцелява с толкова пари. Задавам въпроса колко е справедливо. Предполагам, много от вас ще кажат, че това са професии, не особено натоварващи, без особени отговорности и затова не особено високо заплатени. Съгласете се обаче, че не може да хванеш човек от улицата и да го сложиш за уредник на музей или за библиотекар. Образование и ценз се искат за тази работа. А образованието е инвестиция. И като всяка инвестиция трябва да почне да се изплаща. И тъй като в България почти няма потомствено богати, които да поемат нископлатените хуманитарни професии за чест и слава, е редно този труд да започне да се заплаща, ако не достойно, то поне прилично. Защото не може всички да са икономисти, програмисти и адвокати, нали? И за тези професии си трябват хора, по възможност не умрели от глад.