За работното време на хипермаркетите
Така се случи, че точно когато в информационното пространство гръмна чутовната идея на депутата от БСП за намаляване на работната седмица на големите хранителни вериги, във фейсбук попаднах на снимка от началото на 90-те години – огромна опашка от хора, които чакат пред кварталния магазин за хляб и гледат завистливо жена, която вече е успяла да се сдобие с цели три хляба. На някои от по-младите сигурно им звучи като сюжет за фантастичен филм, истината е, че филмът е по-скоро документален и някои от нас наистина са го гледали, даже и са участвали в него.
Но да се върна на Спас Панчев, въпросния креативен депутат, и на предложението му да бъде забранено на големите магазини да работят в събота и неделя и с това да се даде глътка въздух на дребния бизнес.
Темата за това, как големите чужди вериги съсипаха и продължават да съсипват дребния бизнес у нас, е стара и със сигурност и аз съм й отделила поне два-три материала. Да, голяма грешка беше това, че заради лично облагодетелстване на отговорни фактори беше разрешено на тези огромни магазини, които по цял свят са в покрайнините, обслужват по-скоро търговците, отколкото крайни клиенти, да се ширнат в абсолютните центрове на градовете. И да се превърнат за голяма част от хората – в кварталния магазин. Съсипвайки автентичните квартални магазинчета. Голяма грешка беше и това, че бяха оставени да веят байрака както си искат, да извиват ръцете на българските производители и да толерират чуждестранните. Трябва ли обаче една голяма глупост да бъде туширана с една още по-голяма безсмислица. Регулацията на бизнеса, колкото и добронамерени подтици да има, е една крайно непродуктивна формула и всички, които разбират що-годе от икономика, знаят това. Контролът и планирането на икономиката водят до едно-единствено нещо – онези дълги опашки за стоки от първа необходимост. Панчев е на възраст, която предполага, че ги е виждал поне веднъж – не само на снимка.