Странджа-Сакар

Спомняте ли си оная безумна идея от годините на развития социализъм с финансови и други социални стимули да се поощрят млади семейства да се заселват в обезлюдените райони на Странджа и Сакар, или така наречената Република на младостта, която се провали с гръм и трясък. Нещо такова се опитват да направят сега управляващите, като изместят част от министерствата и възлови дирекции извън пределите на столицата, в по-малки градове. Мотивите са, от една страна, децентрализация на властта, което е похвално, а, от друга страна, да се създаде поминък и в други части на страната и да се намали стичането на хора в София, която и без това е пренаселена. Намеренията са добри, както по всяка вероятност са били добри и намеренията на авторите на идеята за залюдяването на Странджа и Сакар, но ми се струват също толкова неблагонадеждни и непочиващи на здрава икономическа, пък и по-обща логика. Когато се търси такъв ефект – на по-равномерно заселване – трябва да се стимулират естествените икономически ресурси на дадения район, то е ясно, че хората са там, където има поминък. Защото едно министерство, което ще осигури в най-добрия случай около 200 работни места, а даже и 500 да са, няма как да върне баланса и да подобри финансовия и икономическия климат. Икономиката на тия райони трябва да се стимулира, активно да се привличат инвеститори, на които да се предлагат добри условия, те да произвеждат, да откриват работни места и така нататък. Другото е рекламен балон, който ще се порее във въздуха известно време, да кажем до изборите,  пък после, изпълнил мисията си, може пак да хване посока към жълтите павета – с чиновниците в коша.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *