Ще се възстанови ли справедливостта?
Покрай предизборната компроматна шумотевица, на никого не му беше до това, да зададе най-важния въпрос на политиците – какво точно ще направят, за да се възстанови поне отчасти икономическата справедливост и да живне малко потребителят. Тепърва ще видим дали пък прекомерните страсти около новия парламент няма да доведат, както често се е случвало в българската политическа, пък и икономическа история – до поредните неволи. Докато чакам обаче, съзрях много позитивни сигнали в две предложения, които много вероятно ще станат реалност и ако не до сериозно подобряване на икономическия климат в страната, най-малкото ще доведат до известно връщане на правдата. Няколко дни след напрегнатия 12 май от партията, която се готви да управлява, изтече сериозен сигнал, че е много вероятно веднага след като започне работа новото народно събрание, в пленарна зала да бъде гласувано предложение за намаляване наполовина субсидиите за партиите и също така вдигането на необходимия праг за получаването на такива от 1 на 3 процента. Положението най-общо може да се обобщи с едно колоритно изречение от фразеологичния речник: Наш манго умя, ама късня. Или с други думи след повече от четири-пет години тежка, ама тежка икономическа криза българският политически елит се сети, че все пак е редно да понесе солидарно с народа си тежестите й. И да се лиши от някои благинки доброволно. Да видим. Казват, че парите щели да отидат за увеличение на заплати и пенсии. Ако това наистина се случи, ще съм първата, която ще адмирира новото правителство, макар да не съм почитател на левите идеи във финансовата политика. Нямам представа и колко реален и значим в парично изражение би бил подобен жест и откога би влязъл в сила – да не се окаже, че при заварено положение ще си я карат по старому. При всички случаи, ако стане факт, ще си е сериозен сигнал – най-вероятно не за това, че на политическата класа е започнало да й пука за хората, а че вече е наясно, че трябва да се съобразява с тях.