Реклама и PR: между страниците

Днес реших да споделя с вас мнението си за една книга. Заглавието й е “Залезът на рекламата и възходът на пъблик рилейшънс”, а нейни автори са баща и дъщеря – небезизвестните в бранша – Ал и Лаура Рийс, собственици на PR агенция. Отдавна искам да я прочета, даже малко изоставам, като се има предвид, че е публикувана през 2003 г.

Самото заглавие подсказва, че тук ще се набляга на пъблик рилейшънс, а рекламата ще остане на заден план. Все пак авторите се занимават с PR, имат своите лични наблюдения, а и това е донякъде начин да промотират себе си. Съзнавайки това, още преди да започна да чета имах едно наум.

6a00d8345194a469e2014e8842e3d7970dОсновната теза, която се лансира в цялата книга, е че PR е онова, което изгражда марката, а рекламата има поддържаща роля, т.е. тя периодично напомня за съществуването на марката. Чрез пъблик рилейшънс трябва да се привлече вниманието на медиите, да се постигне публичност и да се изгради някакво доверие към марката. Чак тогава идва редна рекламата, чието предназначение е хората да не забравят за продукта. Рекламата, сама по себе си, не печели доверието на потребителя и дори се приема за нещо натрапчиво.

Какво разбираме дотук? Винаги трябва да тръгваме с PR, за да създадем някакъв положителен образ на продукта, който предлагаме. След това вече може да се намеси и рекламата. В книгата имаше няколко примера как някакви продукти са успели без подкрепата на пъблик рилейшънс в самото начало, но те се описват като изключения, и минават някъде между капките. Странно! Или пък не?!

Има един момент почти към края на книгата, който силно ме озадачи.Това как някои държави или градове трябва да си сменят името, за да се асоциират по-добре с нещата, с които са известни. Например, Гватемала трябвало да стане Гватемайа заради маите. Да, от гледана точка на връзките с обществеността може да изглежда логично, и все пак…

В книгата връзките с обществеността и рекламата се представят като воюващи страни, самото заглавие го подсказва. Може би войната е по-скоро между съответните агенции, отколкото между тези два елемента на комуникационния микс. Моето лично мнение е, че те трябва да се разглеждат като едно цяло, всеки елемент има своя принос. Не мога да се съглася с твърдението, че ако не привличаш вниманието на медиите, си обречен на провал. Съществуват и продукти, които никога не са попадали в медийното пространство и не са били рекламирани, но все ще ги има на пазара. Как става това?

В заключение ще изразя цялостното си мнение за книгата само в няколко думи. Естествено, че в книгата са приложени примери, които да защитават основната ? теза. Със сигурност съществуват и други, които могат да ги опровергаят. Те вероятно ще бъдат посочени от някой, който би се наел да напише книгата „Залезът на PR и възходът на рекламата”.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *