Към Еврозоната с чепици, втора употреба

От много време се чудя на тия страни, дето не ни искат в Еврозоната и плашат, че ха ни пуснат там с Румъния, ха те са се отказали от членските си карти. И си викам: какви са тия студени европейски сърца, няма ли капка милост в тях към бедния и закъсал съконтиненталец. Но тия дни в потока от всякаква новинарска информация се открои и една, която ми се стори надеждно обяснение на отказа на част от европейците, образно казано, да ни пуснат в дома си. В София събирали подписка за това, Министерството на здравеопазването да отмени въведената преди години забрана за продажба на обувки, втора употреба. До тази забрана тогава се стигна поради регистрирания бум на гъбични заболявания. Появиха се граждани в репортажа, настояват да се премахне забраната – не ставало въпрос за това, че не могат да си позволят нови обувки, тръпка било да търсиш в кошовете със стари обувки “Маноло Бланик” примерно. Хайде холан, не на нас тия. На всеки е ясно на какъв финансов хал е средният българин, доколкото вече има средни българи, и какви са възможностите му да се обуе. Първата е да си купи нови обувки от китайските магазини, където те струват между десет и петнайсет лева – от некачествени изкуствени материали, с картонени подложки, твърди, неудобни, които, ако междувременно не се разпаднат, се вмирисват за два дни. Вторият, ако свалят забраната от министерството, е да се обуе с чепици, втора употреба – със сигурност ще се по-качествени и удобни, най-малко защото вече са разтъпкани, ама и хващането на гъбички, а оттам и неприятната миризма – много вероятно. Не ви ли просветна вече защо не ни искат – ами просто откъм краката понамирисваме. А дали пък не е откъм главата 🙂

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *