За рибата и за въдицата

ribarЕдно от най-големите опасения на сериозните икономисти, когато дойде ляво управление е не че ще раздава безугледно пари за социални дейности – защото все пак това е една от важните функции на държавата. А че ще ги раздава – ей така, за едното похарчване, показване и трупане на политически изгоди. Без реално тия пари да донесат някакъв последващ принос, като изключим временния и доста краткотраен – че някой се е нахранил с тях или още по-лошо ги е изпил.

Е, в случая с новото правителство това традиционно опасение на хората с икономическо мислене май ще се окаже съвсем основателно. Стана ясно, че се раздават много пари, при това на едни напълно непродуктивни групи.

Предполагам, много хора, както и аз, са били шокирани от поне две новини в тази посока от последната седмица. Оказа се, че безработна, непълнолетна ромка, майка на три деца може да достигне до месечно подпомагане от държавата в размер на 1100 лева. Нямам претенции за размера, макар че и за това би трябвало да имам, защото познавам десетки хора, които буквално се скъсват от работа и не получават даже и половината от това срещу труда си. Но още по-важно ми е, че тези пари се хвърлят ей така – след похарчването им няма да остане никакъв траен и положителен ефект, по никакъв начин няма да спомогнат въпросната жена, поне отчасти, в бъдеще да може да се оправя сама. Даже още по-лошо – оказа се, че пари от програмата “Аз мога”, която е точно за повишаване на квалификацията и превенцията на бъдеща безработица се пренасочват към такъв тип подпомагане. Което още веднъж показва кардиналната разлика между лявото и дясното управление. Първото ти дава риба за едно нахранване, второто ти подсигурява въдица и възможност сам да си я ловиш.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *