Подхранването на страха като бизнес

Не захождам към днешната тема за първи път. За българската преса като  търговия с влияние съм разсъждавала и преди месец-два. Днес пак обръщам поглед към темата, само че от малко по-различен ъгъл и вече не визирам само вестниците, а българската журналистика като цяло. Впечатленията, или по-точно възмущението ми, се натрупаха през последните дни и бяха провокирани от начина, по който бяха отразени серията от трусове, сполетели страната ни. Единственото ми заключение е, че българската журналистика в огромната си част се е превърнала в една машина за усвояване на някакви пари отнякъде, които някой ще й даде за нещо, и някъде по този път е изгубила уважението си към истината, усещането за морал, за мярка, за позволено и непозволено. Как иначе да си обясним гръмките, апокалиптични, манипулативни и всяващи шок и ужас заглавия за земетресението и за очакваните нови силни трусове, с които излязоха вестниците? Хиляди хора с по-слаби нерви почти седмица живяха в непрекъснат страх и постоянна готовност за евакуация от жилищата си в случай на нов трус. Много от тях получиха сериозно влошаване на здравословното си състояние вследствие не само на преживения по време на земетресението ужас, но и вследствие на продължаващото с дни разпалване от страна на медиите на страха от природните стихии. И всичко това с една-едничка нездрава цел – борба за повече потребители на “информационната услуга” в най-широкия смисъл на думата, а оттам – и за увеличаване на влиянието – влияние, което после да бъде изтъргувано подобаващо в подходящия момент. После информацията била пари. Не – у нас  дезинформацията е пари, при това много.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *