Политиката като семейно търговско дружество
Винаги съм знаела, че политиката, каквото и да ни говорят политиците, си е чиста проба бизнес. Ама все повече и повече българските политически реалности ме убеждават в това. Покрай раздорите в “Атака” стана ясно, че са налице финансови злоупотреби с пари от държавната субсидия, която се отпуска на всички парламентарно представени политически сили, че лидерът на тая партия е поддържал жизнен стандарт за себе си и близките си, който няма как да се поддържа само от депутатска заплата. Но оня ден в Нова телевизия, при Цветанка Ризова, в “На четири очи”, беше и бившата половинка на лидера на Атака Капка и като я видях с каква стръв е захапала и тя политическия кокал и не иска да го пусне, ми стана ясно, че тоя, политическият бизнес наистина си е сладка и доходоносна работа и не може човек така с лека ръка да се откаже от него. Иначе приказките й за това, че има хора, които разчитат на тях да защитават правата и интересите им, са си приказки за наивници. За всеки нормално и трезво мислещ човек вече е ясно, че тия хора не гледат на политиката като възможност за отстояване на каузи, граждански права, идеи, те гледат на политиката като на семеен бизнес, като на търговско дружество. В което търговско дружество винаги може да се смени неверният съпруг управител със сина, и името на дружеството може да се смени, и идеите, и каузата, и истината – всичко, само и само търговското салдо да остане положително.