Нищета на килограм
Скоро гледах по телевизията репортаж за някакъв доста голям столичен магазин за дрехи втора употреба, вътре имаше толкова народ, колкото трудно може да видиш в който и да е МОЛ. В пъти било увеличено потреблението на такива употребявани дрехи. Веднага ще кажете, че за сегашната икономическа ситуация и за продънения джоб на българите, това е съвсем нормално, че за много хора това е единствената възможност да се облекат. Да, ако погледнем така нещата, може би ще сте прави. Аз обаче мисля, че проблемът има и друга страна, че този тип магазини се отразяват много зле на икономиката ни и повече вредят, отколкото да принасят някаква реална полза.
Смятам, че магазините за дрехи втора употреба трябва да бъдат забранени, и веднага ще ви кажа защо. Изключвам хигиенни и всякакви други съображения, изключвам и емоционални аргументи от типа ние ли сме най-закъсалите, че трябва да износваме старите парцали на европейците. Моето мнение е, че ако този тип магазини бъдат забранени, вероятно ще се купуват повече български стоки и така ще се увеличи производството, ще се отворят нови работни места. Защото си мисля, че начинът да избягаме от бедността не е като купуваме нищета на килограм, а като започнем да произвеждаме, да печелим и да си купуваме качествени стоки. Ще се радвам, ако и вие споделите мнение, даже и да не съвпада с моето.