Надяването и четенето на мисли не са добри стратегии
Разкъсвани от колебания, често взимаме решения, които водят по пътя на нови съмнения. Много мениджъри се впускат по коридорите на криворазбраната дипломация, като премълчават неща, които не одобряват, но се надяват хората около тях да им прочетат мислите и сами да се коригират. Да се случи нещо подобно в действителност, можем само да си мечтаем.
В реалността, надяването, че някой ще ви прочете мислите и ще се досети за нещо, което ви пречи е почти равносилно на това пролетния дъжд да се превърне в морзово стихотворение. С малки изключения, повечето хора не могат да четат мисли – за сметка на това пък повечето хора разбират посланията на мениджърите си веднага, щом като ги превърнат от мисловни във вокални вълни.
Въпреки че четенето на мисли не е широко разпространено, надяването някой друг да го приложи и да ви прочете мислите е.
Никой не може да ви прочете мислите, например, че не ви е приятно някой да закъснява, да ви прекъсва, да си гледа телефона, докато му говорите, да си оставя мръсна чашата в кухнята, да говори на висок тон, да сяда на стола си с парашутен скок. Това, което поражда самата фрустрация при мениджърите, не са самите горепосочени действия, а по-скоро обстоятелството, че хората, с които работят, сами не се сещат да ги прекъснат. Тези проблеми трябва да бъдат обсъдени – в някои случаи повече от веднъж или дори по няколко пъти на ден.
Истината е, че точно тези действия, които ви дразнят могат да се превърнат от източник на раздразнение в източник на подобряване и сплотяване. Но това не зависи от това отсрещният сам да се промени, а от това вие да се превърнете от цар на мълчанието в нормално общуващ мениджър.
Важно е говоренето и слушането да са в пропорция, която ни е подсказана от природата – два пъти повече слушане.