На хляба мекото

Неочаквани обрати ще забележите в днешния ми материал. На пръв поглед нито заглавието, нито началната част, нито краят му ще имат връзка – но само на повърхността. Иначе връзката е много тясна.

mekotoСтопли се времето и като стар планинар реших, че е време да направя първата за сезона разходка сред природата. Да, ама миналата година старите ми туристически обувки ме изоставиха. Да се пести от удобни и професионални обувки в планината си е глупава работа. Затова се поразгледах из сайтовете за спортни и туристически стоки и както обикновено се случва стоката, която е за теб, си те вика от екрана. Харесах си едни обувки – и като показатели добри, и като дизайн. Свързах се с оператора на сайта – и да поразпитам за продукта, дали отговарят на номерацията, дали ако евентуално не улуча номера или пък не са ми удобни, мога да ги върна и как става това и други такива дребни, но много важни неща. Пристигнаха на следващия ден обувките – когато му върви на човек, му върви, обратното – също. Лепнаха ми, а както в последствие стана ясно, се оказаха и изключително удобни – не се наложи да ги сменя с резервните и разработени вече маратонки през целия почти осемчасов преход – нещо, което рядко се случва при нови обувки. Абе пипната и качествена работа.

Сигурно вече се питате каква е връзката с бизнеса. Ами въпросите, които си зададох в тази връзка. Един от тях – в края на осемдесетте години и в началото на деветдесетте имахме поне десетина обувни завода, които произвеждаха продукция на световно ниво и изнасяха – не само в соцлагера. Защо поне един от тях не успя да хване тая толкова продуктивна туристическа ниша, която със сигурност с всеки изминал ден заема и ще продължава да заема по-голямо място на пазара.

Отговорът няма да ви хареса, но това е горчивата истина – защото търсим на хляба мекото и на работата лекото. Ако се поразровите и поразпитате, със сигурност ще се окаже, че приватизаторите на по-голямата част от въпросните предприятия са ликвидирали производството, модернизирали са сградите и най-вероятно ги дават под наем. Е,това стана с българската икономика – трансформира се в рентиерство. В огромната си част. Затова ще утъпкваме горските пътеки на българските планини със словенски обувки – срещу почти 200 лева.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *