Минималната работна заплата и социалната справедливост
Какво означава за обикновените хора вдигането на минималната работна заплата с 20 лева? Веднага ви отговарям – нищо. Или ако трябва да сме съвсем точни – нищо хубаво. Някъде по света този акт може и да означава вдигане на доходите на най-бедната част от населението – не и в България. Защото у нас работодателите плащат на принципа кой колкото иска и ако иска, и почти никой не се интересува от това, каква е минималната работна заплата. Тази реалност на пазара на труда в България обезсмисля и основната идея на радетелите за увеличаването на минималната работна заплата, а именно повишаването на социалната справедливост. Обезсмисля я, първо, защото не можем да си купим социална справедливост за 20 лева и, второ, защото как би могло да се повиши нещо, което на този етап е съвсем липсващо. И като изключим това несъстояло се предимство на вдигането на тази измислена единица минимална работна заплата, идват само неудобства и загуби за хората, при това за най-уязвимите. Както знаете, голям брой такси са пряко обвързани с размера на минималната работна заплата, с други думи те са процент от нея. И това, за което иде реч, е таксата за посещение при личен лекар или лекар специалист. На някои повишението от 20 стотинки в тази такса, което се получава, може да се стори смешно малка, за да бъде обсъждана. Да, за хора в активна възраст това наистина е така. Но когато говорим за социална справедливост, трябва да имаме предвид точно най-уязвимите хора – пенсионерите с пенсии около и малко над 100 лева. Ако такъв човек днес мине през два-три кабинета и остави повече отпреди точно колкото за едни хляб, няма как да му обясниш за връзката между социалната справедливост и минималната работна заплата, нали?!