Как да бъдем добри ръководители?
Да ръководиш хора е изключително сложна задача. Тя изисква много и различни умения и качества, които понякога няма как да бъдат научени. Като емоционалната интелигентност например. Но ако в работна среда всички си мислят, че не трябва да влияят личните емоции, то в действителност това никога не се случва.
На първо място добрият ръководител се опитва да остане безпристрастен. Тоест да не проявява специално отношение към някой от подчинените си. Той може и със сигурност има своите лични предпочитания, чисто човешки, но това по никакъв начин не бива да се проявява в работна среда, при взимане на решения или разпределяне на задачи.
Второ, подходът на добрия ръководител към всеки отделен член на екипа, трябва да бъде съобразен със съответния човек. Това не е специално отношение, а способност да предадеш задачите или изкажеш съображенията си по начин, по който отсрещният човек няма да бъде обиден, но ще разбере и ще изпълни всичко, което му кажеш. Тази способност е изключително полезна от гледна точка на това, че хората са различни и ако при едни работи едно, то при други може да не сработи.
Трето, и особена важна способност на добрия ръководител е да подбере правилния екип. Понякога не само уменията имат значение. Ако трябва да прекарваш по-голямата част от времето си на място с хора, които не харесваш, едва ли ще се чувстваш особено мотивиран да ходиш на работа. Колкото и минимален да е допирът ти до тези хора, все в един момент ще ти се наложи да размениш някоя и друга приказка с тях. А умението да се подберат такива хора, които да си паснат и като екип и като хора, е много ценно. Защото по този начин се създава общност, колектив, а и подсъзнателното чувство за принадлежност. Емоционалната връзка с работното място прави напускането му много по-трудно, а когато тези кадри са дългогодишни, следователно опитни, те са особено ценни за фирмата ти.
Четвърто, личните тревоги на служителите влияят на работата им. Работодателите трябва да разберат веднъж за винаги, че личните преживявания на служителите им влияят. И то не само на тях, но и на работата. Има няколко различни варианта – по-добра концентрация и по-добри резултати, затрупване с проекти и работохолизъм, разсеяност и допускане на множество грешки. Ето защо един добър ръководител трябва да умее да наблюдава поведението на своите служители и да се погрижи да разберат, че няколко дребни грешки са напълно нормални, но това не би било възможно да продължава вечно.
Пето, всеки прави грешки. Хората сме несъвършени създания и като такива е нормално да допускаме грешки. Също така имаме и определени цикли на работа, концентрация и разсеяност. Не можем да бъдем максимално концентрирани 8 часа, 5 дни в седмицата и като компютри да се включваме и изключваме когато ни скимне или когато работодателят ни иска това от нас. Обикновено зрелите индивиди умеят от части да контролират това, но не винаги се получава. Ето защо добрият ръководител е добре да остави усещането у своите подчинени, че не ги възприема като машини, а напълно осъзнава човешката им същност.
А за финал, работниците също трябва да осъзнават, че ръководителят им е човешко същество с всичките му несъвършенства. И като такова е напълно способно да прави грешки.