Изкуственият интелект и политиката
Когато гледам как изкуственият интелект навлиза във все повече сфери на живота ни, не мога да не се запитам кой всъщност ще държи юздите на тези алгоритми. Днес те вече пишат текстове, съветват лекари, избират реклами, а утре може да решават кой ще получи кредит, кой ще бъде назначен на работа или дори кой ще спечели изборите. И тук идва големият въпрос — кой ще управлява изкуствения интелект, и няма ли той накрая да започне да управлява нас.
В България още гледаме на тези неща с известна доза недоверие, но по света дебатът е в разгара си. Европейският съюз прие първия Закон за изкуствения интелект, който поставя граници за това как могат да се използват алгоритми, особено когато става дума за наблюдение, социални оценки и манипулация на общественото мнение. В същото време обаче големите технологични корпорации като Google, Meta и OpenAI продължават да развиват системи, които стават все по-самостоятелни и трудни за контрол. Политиците се опитват да ги догонят със закони, но технологиите тичат по-бързо.
Често си мисля, че изкуственият интелект може да се превърне в новия политически инструмент — такъв, който не просто измерва обществените нагласи, а ги моделира. Алгоритмите вече знаят какво харесваме, какво ни ядосва и какво може да ни накара да гласуваме по определен начин. В САЩ се говори, че ИИ може да влияе върху резултатите от избори чрез микротаргетирани послания, създадени специално за всеки човек. В Русия и Китай изкуственият интелект се използва за наблюдение и контрол, а не за свобода. Ако не внимаваме, и Европа може да тръгне по същия път — само че по-деликатно, с усмивка и с удобен интерфейс.
В България проблемът изглежда далечен, но не е. Все повече партии и медии използват алгоритми, за да разберат какво вълнува хората и да подбират посланията си според това. ИИ може да напише политическа реч по-добре от някои депутати, а дезинформацията вече се разпространява автоматично чрез ботове и генерирани новини. Представям си как след няколко години някой кандидат ще води кампания, написана изцяло от машина, а избирателите дори няма да разберат.
Истината е, че изкуственият интелект няма морал. Той няма съвест, няма емоции и не прави разлика между добро и зло. Алгоритъмът изпълнява това, което му наредят. Затова не технологията е опасна, а хората, които я управляват. Въпросът не е дали ИИ ще бъде в политиката, а кой ще контролира какво прави там. Ако оставим решенията на шепа корпорации или на политици без прозрачност, рискуваме да се събудим в свят, в който демокрацията е само илюзия, управлявана от невидими кодове.
Може би решението е в това обществото да участва активно — да изисква прозрачност, да разбира как работят алгоритмите, да настоява за контрол. Иначе, докато ние спорим дали даден политик е честен, някой софтуер може вече тихо да решава вместо нас. И тогава няма да питаме кой ще управлява алгоритмите, а защо те вече управляват нас.