Зорлем – влюбване

weКазват за нас жените, че сме били много чувствителни, и наистина, сравнено с мъжкия, аналитичен, динамичен, а понякога и по-рационален пол, чувстваме много повече. Но не бих казала, че винаги се поддаваме на слабостите, на които ни подлагат чувствата ни. Или поне аз съм изключение от това правило, и мога да вдъхвам капки „здрав разум“ на приятелки, които са изпаднали в крайността и отчаянието да се доверят само на сърцето и желанията си.

Последният такъв случай бе с моя близка приятелка, която убеждавах, че насила хубост не става. Несподелената й любов си оставаше такава, каквито и опити да правеше, а междувременно тя изпадаше във все по-дълбока депресия,  мъчеше се, жалеше, мислеше само за „Него“ (с главна буква).

Няколкото ни срещи на по кафе през това време не успяха да я убедят, че е нужно да се съвземе и да се отърси от мисълта за „Него“, защото се е превърнала в мания и фикс идея. А най-първо човек трябва да бъде самодостатъчен. Както е казал Оскар Уайлд  – „Влюби се в себе си, за да си влюбен цял живот“! Не може да оставяш щастието си в ръцете на хора, които дори не са влюбени в теб – и ако го правиш, го правиш по свой избор, а не защото си притиснат/а.

Драматизирането не помага на никого! Хубаво е да харесваш романтични поети, филми, литература, но не и да превръщаш живота си в едно такова страдание по някой друг, който просто го живее – във всичките му измерения и цветове.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *