Изборите като бизнес

kupuvane-na-glasoveВ Централната избирателна комисия се регистрираха за участие в предстоящите на 12 май парламентарни избори 71 партии. Четири от тях се оказаха с недотам читави документи и останаха 67. В блог за икономика като моя съвсем естественият въпрос, който изниква, е каква е логиката в опосканата ни и очевидно трудна за управление държава да има толкова много кандидати за власт, при положение че за регистрация май се искат десет хиляди лева. Такъв наплив никога не е бадева, както казва народът, където има необичайно струпване, обикновено става въпрос за келепир. И може би за една много добра четиригодишна инвестиция, едни много добре инвестирани десет хиляди лева – поне за тия, които очевидно нямат абсолютно никакъв шанс да минат не четирипроцентовата бариера, а даже и единия процент, пък и за другите. Скоро социолозите обясняваха точно колко гласоподаватели означава един процент при определена избирателна активност и те никак не са малко. Държавата дава  по 12 лева на глас за издръжка на партиите, реализирали участие на парламентарни избори. Десетина хиляди гласа, което съвсем не е велик изборен резултат, откъдето и да си го погледнеш, са си около двеста хиляди на година, отделно привилегии под формата на апетитни имоти и офиси на символични цени, които после партиите не ползват за лични цели а преотдават на далеч по-високи, пазарни цени. Е, какво има тогава да се чудим на тая навалица пред ЦИК за регистрации. Четири години финансова обезпеченост си струват няколко месеца предизборен цирк.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *