Имаме нужда от промяна
Привет! Време е мисля и в моя блог да споделя как аз виждам ситуацията в България и силно се надявам да има поне един човек, който да ми докаже, че греша. Предварително се извинявам за емоционалността, но аз приемам нещата от живота лично, както смятам, че всеки би трябвало да прави. Предизборно ще започна с това, че е недопустимо вече административните проблеми в България да бъдат решавани само след намесата на някой по-смел журналист, които не се страхува да вдигне малко шум или от предавания като „Господари на ефира”, например, и дори тогава не е сигурно. Не съм съгласна и дупките по пътищата малките междуградски селища да са с хиляди повече от децата родени в България. Все пак транспортната мрежа в България не се изчерпва само с магистралите! Не съм съгласна полицаите на пътя да гледат на мен като на банкомат. Не съм съгласна софийските линейки да се се движат с час закъснение, защото държавата не предоставя нормални условия на работа на медиците и няма достатъчно екипи да обслужват големите градове. Не съм съгласна със сметките за тока. Не съм съгласна и ромите да не си плащат тока. Не съм съгласна ученик в пети клас да не може да пише. Не съм съгласна баба ми да сади картофи, защото няма пари да си купи от пазара. Не съм съгласна да няма родно производство и почти всичко да ни е внос. Не съм съгласна единствената ми възможност да е емиграцията. Не съм съгласна медиите да се превръщат в политическа трибуна за боеве между отделни партии и личности. Не съм съгласна със статуквото и положението и най-вече не съм съгласна да МЪЛЧА повече.
Аз ще съм една от сигурно малкото, но ще отида да гласувам. Ще си дам гласа, ако ще и за най-малката и невзрачна партия, надявайки се, че и други ще го направят, за да се пораздвижат поне малко нещата в Парламента, защото смятам, че е време да повее и в България вятърът на промяната.