Гъвкавост

flexТова за икономическия колапс, в който живеем, сигурно го повтарям, откакто съм стартирала блога си. А иначе, в реалния живот – много по-отдавна. Както и това, че трябва да свикваме с мисълта, че тези икономически трусове ще се повтарят през няколко години и трябва да сме подготвени за това. И да сме по-мобилни и по-гъвкави. Ако се налага в преследването на препитание, да сменяме града, че и държавата, в която живеем, а защо не – и професията. В крайна сметка – инстинктът за оцеляване (в най-хубавия смисъл на това словосъчетание) ни е запазило като вид. И в адаптацията няма нищо лошо, даже е абсолютно задължително условие в съвременния динамичен свят. И колкото по-добре успяваме да се приспособим – към условия, хора и т. н. пак в добрия смисъл на думата – толкова по-успешни и щастливи сме.

Та в тая връзка срещам преди дни една позната. В квартала. Допреди две години работеше като икономист в някаква търговска фирма. Съкратиха я. После няколко месеца, а може би и година, беше на трудовата борса. После още толкова – безработна. Станала маникюристка. В перфектна форма и в супер добро настроение. Нищо общо със изтощения вид, в който съм я срещала навремето след работа. Харесало й, чувствала се много добре, спокойна, атмосферата в салона й харесвал, контактът с много и различни хора я зареждал положително. С две думи – нямала и намерение да се връща към икономиката.

Мисълта ми е, че много често робуваме на някакви клишета за престижни и непрестижни професии. И в стремежа си да се държим в техните граници години наред се занимаваме с нещо, което ни убива психически, и ни прави емоционално непълноценни. И за да завърша: по-добре щастлив маникюрист, отколкото нещастен икономист. Каквото и да ви говорят хората.

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *