Деветосептимврийско
Тия дни покрай “сакралната” дата 9 септември, за която никой няма да се сети, ако не я употребяват с различни цели политици и отляво, и отдясно, стана ясно, че най-голямата опасност в момента за родината ни е реставрацията на комунизма, а всичките беди, които търпим, захващайки вече трета десетилетка, се дължат на руската окупация през 1944 г. Няма да коментирам, нито да оспорвам историята. Ама същата тая история може да свидетелства, че след военни крушения, разрушителни природни катаклизми други народи са започвали буквално от нулата и сега дирижират правилата в света. Та искам да ви кажа, че явно не ни е крив космосът, ами ракетата ни нещо накривява. Материалът, дето викаше премиерът при едно от гостуванията си на българската общност зад граница, само че не тоя материал – човешкият, – ами управленският. Текат тия дни постоянно информационни кампании за програми за шестмесечна трудова заетост на млади хора до 29 години. А после?! Вероятно има процент от тия млади хора, които работодателите оставят на работа, но едва ли е голям. Младият човек за разлика от пенсионера струва скъпо – осигуровки и т.н. Някой правил ли е статистика колко работещи пенсионери има и колко работни места при тая безработица заемат. Не ги упреквам хората – трябва да се живее, а с българска пенсия това е невъзможно. Та в тая връзка се питам не е ли редно държавата, вместо да прилага такива временни мерки, с които да си оправи статистиката за няколко месеца, с тези пари да пооправи малко доходите на пенсионерите, като същевременно въведе такива правила, че наемането им да не е толкова изгодно за работодателите.