Дава се под наем
Напоследък, като вървя по улиците, най-често срещаният надпис по магазини и офиси е “Помещението се дава под наем”. От една страна, не ми става много приятно, защото зад всяка една такава табела стои поредният опропастен от кризата и от неадекватните икономически мерки на държавата дребен бизнес. Но, от друга страна, нещо в мен ликува и ще ви кажа защо. Години наред една прослойка – на така наречените рентиери – издевателстваше над бизнеса с нереално високи за нашите стандарти наеми. Кой успял с реституция, кой с тъмните лостове на българската приватизация, кой по друг, не изключвам и съвсем честен, начин, тези хора се сдобиха с доволно количество търговска площ. Не ме разбирайте погрешно. Разбира се, че признавам изконното право на всеки да има частна недвижима собственост и да печели от нея. Но мисля, че това трябва да става по правилата. В България това не е и никога не е било така. Наемодателят е човекът, който само в края или началото на месеца прибира наема, обикновено, без да дава никакъв разходен документ, или ако дава, той е на стойност в пъти под реалния наем. Наемодателят е човекът, който, ако усети, че бизнесът ти е тръгнал и обектът е разработен, веднага се появява и иска повишение на наема, защото знае, че едно преместване на офис или магазин е свързано с доста разходи, пък и кой напуска разработено вече място. Ако обаче възникне проблем със стопанисването на имота, не го търси, това е задължение единствено на наемателя. Затова се радвам в известен смисъл на тези празни помещения, защото смятам, че при така създалата се ситуация на повишено предлагане и намалено търсене последната дума вече няма да е на наемодателя, а на наемателя.