Българските семейства

68 % процента от българските семейства с деца са  с по едно дете, а 38 % от семействата са без дете. Някого учудва ли тази статистика. Защото мене не ме учудва. Преди известно време се видяхме с моя приятелка, която се омъжи и от години живее в Америка. Обясняваше ме, че отсега планират в какъв университет ще учат трите им деца. И правилно. Раждането на едно дете не е само да се отчетеш пред обществото или защото така правят другите. Това си е голяма отговорност. Жестоки и конкурентни времена са – ще оцеляват и ще живеят добре само най-знаещите, най-можещите, най-подготвените. Ама нали ви е ясно, че доброто образование се случва със страшно много инвестиции – на време, на средства. Така че как да очакваме от българските семейства да създават повече от едно дете, когато тук, когато се роди едно дете, плановете никога не са по-дългосрочни от това, как да му се осигури качествена храна, памперси и други такива неща, на които аз казвам оцеляване. А живеене как да му подсигуриш на детето, това никой не пита, в бедна и опоскана държава това не е на дневен ред. Иначе то е ясно, че е много по-възпитателно да се гледа повече от едно дете в семейство – стават и по-отговорни, свикват да се грижат за някой друг, да делят с него, да споделят. И едва ли има родител, на когото да не е ясна тая простичка истина или който да не иска да чува детска глъч в дома си. Само че глъч на деца с бъдеще – другото е безотговорност.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *