Баба Марта бързала… колко пък мартеници да е вързала?
Този март се оказа благосклонен за работещите хора. Не само че 3-ти март беше делничен и официално почивен ден, ами покрай него се уредихме и с още един допълнителен ден почивка. И станаха колко? Цели четири последователни! Имахме късмета не само на 1-и март, но през цялата почивка да се радваме на слънце и почти пролетни температури. Ентусиастите се сдобиха с удобната възможност да попътуват или да си организират малък планински поход, а градските чеда помързелуваха, починаха хубаво и се порадваха на липсата на ангажименти.
За мен и 1-и, и 2-и, и 3-и март се оказаха лежерни, спокойни и дни за откровена почивка. Видях се с някои приятели, разходихме се семейно из планината за няколко часа, едната вечер хапнахме индийско и дори успях да си дочета книгата, която бях започнала. Вързах обаче мартеници само на най-близките ми хора и на още няколко души и честно казано в това отношение като че ли изостанах в сравнение с предходни години. Дали защото на работа се озовах чак днес и никой от колегите ми вече не носеше мартеници, дали на мен ми липсваше мартенския дух… не знам, но фактите говорят.
Баба Марта дойде и отмина, мартеници върза, но пък колко да са? Май не повече от двадесетина… А като си спомня какво е било предходни години, ръкавите са ми се издували до лактите! Е, нищо, може би догодина ще е по-различно 😉