Вестниците – честен бизнес или търговия с влияние
Днешният ми коментар е предизвикан от стартиралия преди няколко дни нов вестник на стария главен редактор на “Труд” Тошо Тошев. Да ви кажа, малко странно ми се стори във време на много сериозна и продължителна икономическа криза, когато и медийният, пък и рекламният пазар много, ама много сериозно са се свили, във време, когато сутрин почти никой не тича до кварталния павилион да си купи вестник, а с чаша ароматно кафе сяда пред монитора и преглежда информационните сайтове, някой да реши да налива страшно много пари в нещо толкова демодирано като хартиен вестник. Направих една проста аритметика, от която стигнах до извода, че икономическа логика за едно такова начинание комай няма. Вярно тиражът, който обявиха за първите дни е висок, но според мен той се дължи на традиционния интерес към всяко ново нещо, мисля си, че в най-добрия случай ще остане наполовина. Питам как само от продажба се избиват разходите по отпечатването, поддържането на огромен редакционен, кореспондентски, технически и прочие екип с немалки заплати, защото, както знаете на Тошо Тошев му се наложи да дръпне кадри от конкурентни вестници и като примамка на кукичката беше закачено точно обещанието за доста по-високи заплати. Ще кажете, ама един вестник има и приходи от реклами. Бих казала – имаха навремето. Мисля си, че днес никой сериозен рекламодател не би отделил значителна част от рекламния си бюджет за реклама във вестник, освен ако някой не го натисне по политическа или друга линия. Тъй че, както и да го въртя и суча, не съзирам как от чисто журналистическа дейност от това занятие могат да се изкарат пари. Единственото, което ми хрумва, и май не само на мене, е, че може би става дума просто за търговия с влияние. Ако е така, ще лъсне. Скоро.