Течен късмет
Представете си какво би било, ако късметът не беше просто въпрос на вътрешно усещане, а съвсем реална субстанция, която да използваме, точно когато ни потрябва. Би било чудесно нали? А сега си представете колко скъпа би трябвало да е тя. Със сигурност щеше да бъде недостъпна за нас, обикновените хора, монополизирана от високите етажи на властта. А сега си помислете за какво ще искат да притежават такова съкровище. Със сигурност ще се стигне до безкрайни злоупотреби.
Но да погледнем за малко отново в ниското: Имах една приятелка, която ми казваше “Стискай ми палци” дори за най-малкото нещо – преди изпит, преди среща с момче, преди пътуване, преди да отиде да си купи роклята, която преди седмица харесала в магазина. И сега отново: ако бледите и обикновени люде имахме наистина малко шишенце с течен късмет, за такива злободневни неща ли бихме го използвали? Толкова ли са елементарни мечтите ни и толкова ли е слаба вярата ни в собствените ни способности. Мисля, си че около 80% от хората биха отговорили “Да”. Разбира се бягството от трудното е присъщо на всеки, а комплексите и ниската самооценка са още по-често срещани български черти.
Напоследък ми прави впечатление, че повечето хора, също като приятелката ми, трудно се доверяват на себе си и предпочитат да оставят всичко на “случайността”, отколкото да впрегнат усилия за постигането на някаква цел.
Затова по-добре, че няма течни дозички късмет, иначе… хм, ами щяхме да побъркаме Съдбата.